Защо умните хора вярват в митовете за коронавируса?
Много умни хора падат в клопката на рисковите неистини към ковид. Защо? И по какъв начин можем в действителност да се предпазим от дезинформацията? Защото едно е да знаем, че всяка здравна рецесия поражда пандемия от дезинформация, друго обаче е да пресеем лъжата от истината, изключително в случай че нямаме лукса да погледнем на казуса от дистанцията на времето.
Сигурно помните, че през 80-те и 90-те на XX век медии, организации и обособени хора непрестанно спекулираха около болестта СПИН. Говореше се, че вирусът ХИВ е основан от държавна лаборатория, прокарваха се хрумвания, че тестванията за ХИВ са ненадеждни, като крайните твърдения увеличаваха рисковото държание и изостряха рецесията.
Сега виждаме ново попълнение от фалшиви вести – този път към пандемията на ковид . От това кое е предизвикало епидемията, до това по какъв начин можем да предотвратим разболяването. Идеи, които могат освен да разклатят душeвностите ни, само че и напълно безусловно да ни убият. Оказва се да вземем за пример, че в Иран повече хора са умрели от използването на дестилиран етилов алкохол, в сравнение с от самия вирус. И всичко това, тъй като в обществените мрежи се разпространяваше изказванието, че чистият алкохол може да ни защищити от Covid-19.
Но даже на пръв взор безобидни хрумвания биха могли да ни дадат лъжливо възприятие за сигурност , да подложат под подозрения политиките на държавните управления, както и да разрушат доверието в здравните чиновници и организации. Според анкета на YouGov и The Economist от март 2020 година 13% от американците имат вяра, че Covid-19 е машинация, до момента в който 49% считат, че епидемията е породена от човешка неточност. И въпреки да се надяваме, че интелектът и образованието ще ни оказват помощ да пресеем фактите от измислицата, се оказва, че от ден на ден образовани хора попадат в клопката на дезинформацията .
Как да " пресеем " истината от лъжата в новинарския поток?
Всеки ден сме бомбардирани с информация и по тази причина постоянно разчитаме на интуицията си да решим дали нещо е правилно. Както BBC Future пишат, доставчиците на подправени вести могат да накарат известието им да се схване като " истина " чрез няколко елементарни трика, които някак ни обезкуражават да проявим обикновено сериозно мислене, като да вземем за пример да проверим фактите посредством достоверни източници.
Ерин Нюман от Австралийския народен университет счита, че просто наличието на изображение дружно с изказване води до увеличаване на доверието в истинността на изявлението. Едно обикновено изображение на вирус, съпътстващо най-общо твърдение за ново лекуване, да речем, може да не показа доказателство за самото изказване, само че ни оказва помощ да " пресъздаваме " една обща концепция и да я приемем за вярна.
Именно по тази причина дезинформацията включва разказвателен език и запаметяващи се персонални истории, които " легитимират " истинността ѝ. Тя също съдържа най-общи факти или числа, с цел да накарат лъжата да се почувства като безапелационен факт, позволявайки ѝ да се " закачи " към нашите предходни познания. Ето за какво колкото по-често виждаме едно и също изказване в обществените мрежи или в телевизионните излъчвания, толкоз повече си мислим, че е правилно, даже и първоначално да сме поставяли под подозрение тезите.
Сигурно помните, че през 80-те и 90-те на XX век медии, организации и обособени хора непрестанно спекулираха около болестта СПИН. Говореше се, че вирусът ХИВ е основан от държавна лаборатория, прокарваха се хрумвания, че тестванията за ХИВ са ненадеждни, като крайните твърдения увеличаваха рисковото държание и изостряха рецесията.
Сега виждаме ново попълнение от фалшиви вести – този път към пандемията на ковид . От това кое е предизвикало епидемията, до това по какъв начин можем да предотвратим разболяването. Идеи, които могат освен да разклатят душeвностите ни, само че и напълно безусловно да ни убият. Оказва се да вземем за пример, че в Иран повече хора са умрели от използването на дестилиран етилов алкохол, в сравнение с от самия вирус. И всичко това, тъй като в обществените мрежи се разпространяваше изказванието, че чистият алкохол може да ни защищити от Covid-19.
Но даже на пръв взор безобидни хрумвания биха могли да ни дадат лъжливо възприятие за сигурност , да подложат под подозрения политиките на държавните управления, както и да разрушат доверието в здравните чиновници и организации. Според анкета на YouGov и The Economist от март 2020 година 13% от американците имат вяра, че Covid-19 е машинация, до момента в който 49% считат, че епидемията е породена от човешка неточност. И въпреки да се надяваме, че интелектът и образованието ще ни оказват помощ да пресеем фактите от измислицата, се оказва, че от ден на ден образовани хора попадат в клопката на дезинформацията .
Как да " пресеем " истината от лъжата в новинарския поток?
Всеки ден сме бомбардирани с информация и по тази причина постоянно разчитаме на интуицията си да решим дали нещо е правилно. Както BBC Future пишат, доставчиците на подправени вести могат да накарат известието им да се схване като " истина " чрез няколко елементарни трика, които някак ни обезкуражават да проявим обикновено сериозно мислене, като да вземем за пример да проверим фактите посредством достоверни източници.
Ерин Нюман от Австралийския народен университет счита, че просто наличието на изображение дружно с изказване води до увеличаване на доверието в истинността на изявлението. Едно обикновено изображение на вирус, съпътстващо най-общо твърдение за ново лекуване, да речем, може да не показа доказателство за самото изказване, само че ни оказва помощ да " пресъздаваме " една обща концепция и да я приемем за вярна.
Именно по тази причина дезинформацията включва разказвателен език и запаметяващи се персонални истории, които " легитимират " истинността ѝ. Тя също съдържа най-общи факти или числа, с цел да накарат лъжата да се почувства като безапелационен факт, позволявайки ѝ да се " закачи " към нашите предходни познания. Ето за какво колкото по-често виждаме едно и също изказване в обществените мрежи или в телевизионните излъчвания, толкоз повече си мислим, че е правилно, даже и първоначално да сме поставяли под подозрение тезите.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ